ИЗТУ̀МБВАМ, -аш, несв.; изту̀мбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтърбушвам, изкормям. – Ей, и добичето разбира какви ръце го пипат! – чудеха се всички на любовта и нежността, с която доячката вършеше всичко. – Наш Пандо ще я ритне в хълбока, та ще я изтумби. Ст. Даскалов, СД, 504. изтумбвам се, изтумбя се страд. и взаим. – Па и тоя свинарник. Това не са легла, ами карцери! – А бе как тия карцери родиха по-рано толкова прасета. Няма как да се обърнат. Една друга се ритат. Ще се изтумбат, като ги пущам. Ст. Даскалов, СЛ, 392.
ИЗТУ̀МБВАМ СЕ несв.; изту̀мбя се св., непрех. Диал. Издигам се, извишавам се във вид на връх, тумба; изпъквам. Пак по обичая ходжата бързо спусна в ямичката увитото в чаршаф мъртво дете. И докато Чолакът с лопатата засипваше гробчето, той мрънкаше молитвите. Тъмна могилка се изтумби между два стари гроба. Б. Несторов, АР, 287.