ИЗТУ̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтупам3 като прил. Жарг. Който е добре, елегантно облечен; издокаран, елегантен, наконтен. Мима дойде изтупана като за прием. С леко тупирана коса, подрязана по модата до вратлето, копринена блуза с падащи до лакътя буфани, с ниски токчета, тъй като на ръста ѝ не бяха нужни по-високи. Д. Шумналиев, С, 59. Той ходи винаги изтупан.