ИЗТУ̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтупвам1 и от изтупвам се; отупване. Стамена баячката бе излязла на двора да простре за изтупване голямата шарена черга. Т. Харманджиев, Р, 9. – На същия този двор имаше само един обръч от тел, окачен на лоста за изтупване на килими. Ат. Мандаджиев, ОШ, 81.
ИЗТУ̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтупвам2; изтупкване, изтуптяване.
ИЗТУ̀ПВАНЕ3, мн. -ия, ср. Жарг. Отгл. същ. от изтупвам3 и от изтупвам се; издокарване, наконтване.