ИЗТУ̀ПКВАМ, -аш, несв.; изту̀пкам, -аш, св., непрех. Тупкам веднъж или няколко пъти; изтуптявам, изтупвам2. Втори гръм се разнесе над полето и няколко едри капки дъжд изтупкаха по земята, като зърна град. Ст. Даскалов, СЛ, 198. – Стоя на пост под крушката отсреща, / а в нея плод... та чувам как пращи / и час по час току изтупка зърно / и пукне тъй. Сл. Красински, БН, 28–29.