ИЗТУ̀РВАМ, -аш, несв.; изту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Слагам, турям много или всичко докрай; изтурям. Изтурило [кьосето] сичкото брашно, и така замесили погачата. Нар. прик., СбНУ XI, 140.
2. Изливам, изсипвам обикн. течност докрай; изтурям. Баятарката ке му рече на майка му на детето: „Виде, сестрице, оти ие урочено детето? Земи я сега водата и изтури я на мачката, за на неа да се свърши лошотията“. Нар. прик., СбНУ XV, 75. Тогай майка си купи люта отвора [отрова], / .. / как ѝ [на невестата] даде отровачка, / вода изтури, стомни скърши. Нар. пес., СбБрМ, 359.
3. Непрех. Помятам. Че има ора, / ора секакви, / ора секакви / и жени трудни; / да не би некоя / това да уплаши, / да не би некоя / от страх да изтури. Нар. пес., СбНУ XXV, 36.
4. Изгонвам, измъквам някого от някъде; изтурям. Аз ще ида с ламия да говорим, а вие със стрелите и громовете под земя изкопайте, под нази огън турите, ламия да изтурите. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 893. изтурвам се, изтуря се страд. Заповедала баярката, водата, що го къпала детето, да се изтури в река. Нар. прик., СбНУ XV, 80.
ИЗТУ̀РВАМ СЕ несв.; изту̀ря се св., непрех. 1. Излизам, показвам се навън, обикн. за да отида някъде; изтурям се. Звезда веднъж беше сама на портата. Янко пак мина. – Как си, булка, какво прави Ноно? – Остави го, свил се в полите ми, не шава. Цял ден вкъщи, не иска да се изтури, като мъж, по кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 274.
2. За течност и др. – изливам се, изсипвам се навън обикн. от някакъв съд; изтурям се. И я бех тамо на сватбата и ми дадоа една каленица манджа, и како си одех по пато, каленицата се скапа, манджата се изтури. Нар. прик., СбНУ X, 141. Ако ся не изтури, не може ся изпразни. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 312. // Изтичам. Къде кървта [на сестрата] се изтурила, / тука ми се църква отворила. Нар. пес., СбБрМ, 71.