ИЗТУ̀РЧВАМ, -аш, несв.; изту̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Οстар. и диал. Потурчвам. Баба Добревица ходеше из къщи и плачешки си нареждаше: „Ох! Отиде ми детето, отиде хубавата ми Милка! Боже, защо не ми остави барем един син, че да го пратя ей сега да иде да забие ножа в гърдите на оная черна вещица – беицата, гдето се е заела да ни изтурчи?“. Ц. Гинчев, ГК, 234–235. След като разказва поп Методий как били изтурчени чепинските българи, завършва със съобщението, че Хасан ходжа накарал новите потурнаци да разсипят „сите църкви от Костенец до Станимака“. Н. Хайтов, А, 16. Това убо като чу султан Селим от патриарха, абие сос голем гняв подигна се на Болгария. В Македония же поела своего везира сос 33 000 войска, който от Драма до Босна все изтурчи. Хр. Павлович, Ц, 72. Цар си патрика послуша, / .., / изтурчи млади децата. Нар. пес., СбБрМ, 115. – Хвала, бракя, наши бракя, / стига толко робство бихме, / еве стана четиристотин годин, / .. / гориа ни, мъчиа ни, / челядта ни изробиа, / изробиа, изтурчиа. Нар. пес., СбНУ XXIX, 50. „Ази ща да та затрия. / Имаш ли сестри и бракя, / ща ви изтурча, изробя.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 275. изтурчвам се, изтурча се страд.
ИЗТУ̀РЧВАМ СЕ несв.; изту̀рча се св., непрех. Потурчвам се. Тогова някой си Кара Имам Халил Ходжа умолил везиря да ги прости, ако се решат да се изтурчат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 45. Които се не изтурчиха, едни изклаха, други бягаха по гората и тям им изгориха къщите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. – Взел май да се съзира в жените и момите... То аслъ трябва да се изтурчат... какво е на онез, що се потурчиха – ханъмки станаха... Ц. Гинчев, ГК, 43.