ИЗТУ̀РЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтурчвам и от изтурчвам се; потурчване. Още от първите дни на турското нахлуване в полуострова, та до най-последно време българското население се разредява ту с колонизиране на турци и юруци из Мала Азия и черкези и татари из Русия, ту с насилствено изтурчване както в Родопите и другаде, ту с ограбване и опустошаване. Ст. Шишков, ПСМ, 30.