ИЗТУ̀РЯМ, -яш, несв.; изту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтурвам. изтурям се, изтуря се страд.
◊ Изтурям си / изтуря си оцета. Диал. Изливам си гнева, яда.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
