ИЗТЪ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтъквам и от изтъквам се. Но това, що прави с изтъкване само на картини, народният певец се домогва да стори понякога и само с думи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 81. Като се замисляше за положението си и погледнеше зад себе си извървения път, виждаше, че особени основания за изтъкване няма. К. Калчев, СТ, 104.