ИЗТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Οстар. и диал. Нагласявам, натъкмявам, приготвям нещо. В Цариград кръстникът на Бориса, царят Михаил, си зе за съвладетел славянина Василия Македонянина. Папата поиска да се възползува и от това обстоятелство и изтъкми една голяма легация за Цариград и за България. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 130–131. Навикът на много излишни потреби (салтанати) опропастява силния чловек; както оня, който може да ги изтъкми, със задоволство и пресищание в живота си, така и оня, който не може да ги натъкми. Лет., 1869, 104. Някой мъж погълчал жената си. А она му отговорила: догдето нашата съседка чака мъжа си на прозореца, аз си шетам из къщи, изтъкмявам, кога са завърнеш да намериш готова вечерята. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 63–64. Кой беше изтъкмил тая чудновата комбинация и открил това съвпадение? Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 48. изтъкмявам се, изтъкмя се страд. Той изрекъл на Института мисълта си, че като са изтъкмява, можеше да са изкара голяма придобивка от нея [парната машина]. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 29.
ИЗТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; изтъкмя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Нагласявам се, натъкмявам се. Попа и певците възгласиха три пъти „Христос возкресе“ и аз се изтъкмих на владишкия трон. Думата беше да кажа едно назидателно слово, но какво – не бях помислил. П. К. Яворов, ХК, 126.