ИЗТЪКМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтъкмявам и от изтъкмявам се; натъкмяване, нагласяване. Работил е за изтъкмяването на една парева машина, която я е имало още по времето на Константина Порфирогенита. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 19.