ИЗТЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изтъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтъ̀кнат, св., прех. Изтъквам. При това авторът на статията изтъкнува, че сам поетът признава у това общество честни имена. Това излиза от неправилно разбиране сатиричните стихотворения „Не мислете за тях“ и „Забравените“. ПСп, 1901, кн. 3 [еа]. изтъкнувам се, изтъкна се страд.