ИЗТЪЛКУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Разкривам, обяснявам смисъла, значението, съдържанието на дума, мисъл и др.; разяснявам. – За онова, което не разбираме, ще накараме сам докторът да ни го изтълкува. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 31. Васил Ненович, бивш търговец, бил се заел със съставянето на една българска граматика и на един български речник (изтълкуван по гръцки, руски и румънски език). М. Арнаудов, БКД, 10. Няма съмнение, че ви се е случвало да чуйте да изрече някой таквази дума, която не сте могли отведнъж да разумеете. И наистина има думи, които никак и не трябува човек да мисли да изтълкува напълно. Ч, 1874, бр. 2, 27. // Разгадавам скрития смисъл, предсказанието, което се съдържа в нещо. Поздравът на пристава никак не я успокои. Тя изведнъж изтълкува съня на поп Антония. Сега ще бъде описано всичко. Т. Харманджиев, КЕД, 66. Я ще тебе съня да казувам, / па ти, море, да го изтълкуваш. Нар. пес., СбИБ, 37.

2. Възприемам, схващам нещо по определен начин. – Тя ме помоли да не казвам на Ганчев за нашите срещи, да не би той да ги изтълкува зле и да започне да я ревнува. Й. Демирев и др., ОС, 95. Той не искаше думата, нито очакваше да му я дадат. За миг се поколеба да я приеме, но като съобрази, че могат да изтълкуват отказа му за слабост, реши да говори. Ем. Станев, ИК I и II, 71. – Можеш да говориш пред всичкитеказа Пешо, като погрешно изтълкува смущението му. П. Вежинов, СО, 64. Простиш на някакъв тип, а той изтълкува добрината ти за слабост и се нахвърля върху тебе. В. Цонев, СбХС, 80. За всеки случай се прекръсти, като видя угасващата звезда. Свърши се с нечий живот. И веднага Манчо изтълкува това природно явление посвоему. Кр. Григоров, И, 116.

3. Остар. Давам обяснение за нещо, за някаква постъпка; обяснявам. – Почтеното това събрание иска да ни изтълкуваш, Ваша милост, за коя причина кръсти момичето на горката вдовица Фани. Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 96. – А, това ти намисли, чорбаджи, как да им го изтълкуваш. После, като се усмихна, прибави:Аз мислих и за това, и казах на селяните, че ти имаш обичай никога в пътуването си да не взимаш със себе чиновници. Ив. Вазов, Съч. XII, 135. Описанието, което ни изнася Козма за богомилството в неговото време, е достатъчно вече да ни изтълкува, защо народът са е предавал до такава степен на това учение. Знан., 1875, бр. 10, 158. Требе първо да ти изтълкувам някои работи, та да можеш да разумееш, което ще ти кажа. Псих. 1861, 9. изтълкувам се страд. Невестата писна, колкото ѝ глас държи, и се строполи на пода. – Ха сега дерекох си,ето ти беля. Ами ако се случи нещо с нея, както е бременна, как ще се изтълкува едно такова събитие и от близките ѝ, и от селяните. Сл. Трънски, Н, 160. – Другаркоспусна се момичето,ще накажат ли Кирил? Искрената тъга на момичето трогна Петя. – Ще се помъча да не се изтълкува най-зле постъпката му. Трябва да разговарям с него. Л. Галина, Л, 48.

ИЗТЪЛКУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Разяснявам, обяснявам пред някого нещо или мнението си по даден въпрос. Дотолкова бях заниман с отговорите си върху питанетата безкрай дето ми задаваха, върху сичко, за което ме питаха, върху сичко, което съм отговорил, и върху какво имам още да се изтълкувам. Др. Цанков, ТМ (превод), 10. Но след малко старата мома ся обърна към мене:Чакам, рече, господине, да ся изтълкувате. Казахте ми, че семейството ми се родее с вашето. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 96. – Ето; приятелю, аз са считам за честит, като имах случай да са изтълкувам и днес на туй място, между тези познати и непознати другари. Т. Шишков, В, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)