ИЗТЪЛКУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтълкувам и от изтълкувам се. Вероятно е бил подведен към подобно разбиране на тая дума от неправилното ѝ изтълкуване в Летоструя от 1870. СбНУ ХХ [еа].
