ИЗТЪ̀МНО нареч. Диал. В ранни зори, по тъмно. – Хайде да отидем за боб!каза му Герга една вечер, като дойде сама при него в палатката. Вдигнаха се още изтъмно с Герга и няколко жени и къде пладне се върнаха зачервени и уморени. Ст. Даскалов, ЕС, 247.


Източник: Речник на българския език (онлайн)