ИЗТЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтънтя̀л, -а, -о, мн. изтънтѐли, св., непрех. Диал. Издавам изведнъж тътен, тътнеж. Някъде в далечината изтънтя гръм. Дали нямаше да завали? П. Вежинов, СО, 155. Влезнала му люта змия, / люта змия у чижмата. / Сгледала я сестра Калина, / па земала десна чижма, / убове е преврзала, / па е фърли у огино. / Змията е пукнала, / та гората изтантела. Нар. пес., СбНУ ХLI, 415.