ИЗТЪНЧА̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтънчавам1 и от изтънчавам се; изтъняване.
ИЗТЪНЧА̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтънчавам2 и от изтънчавам се; изтънчване. И не искат да допуснат, или се преструват да не съглеждат, разликата между тогавашната публика и сегашната в изтънчаването на вкуса. Ив. Вазов, ПМЧ, 62. По неговото мнение, изтънчаването на нравите, любезността и изкуството прилични били само на рабите, които нямат отечество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 314.