ИЗТЪ̀НЧВАМ, -аш, несв.; изтъ̀нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Правя някого да стане изтънчен, изискан, фин, деликатен.
ИЗТЪ̀НЧВАМ СЕ несв.; изтъ̀нча се св., непрех. Рядко. Ставам изтънчен, изискан, фин, деликатен. – Защо не се пазиш, оцапа си дрехите! – Ще ги опереш! – Да не мислиш, че имам сто ръце? – Дай ги на махалата, щом си се изтънчила толкова! – Не съм се изтънчила, но съм сама, тежи ми вече работата. К. Петканов, СВ, 39. Веднага подир Освобождението Бай Ганьо не можеше да се яви, защото не би имал своята самоувереност, своя цинизъм и своята политическа шарлатания. В сегашно време той би бил малко прекален, защото нравите на българина от неговата среда се изтънчиха донейде. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4–5, 23. От многото нови произведения, а особено злато и сребро, изтънчиха ся нравите на европейските народи. ВИ, 129.