ИЗТЪНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтънявам1. Освен посочените нарушения, произлезли след образуването на скалите (пластовете) и обхващащи значителна част от дебелината им, възможни са и нарушения, които се разпространяват само в границите на един пласт, произлезли в периода на неговото образуване. Към този вид нарушения спадат изтъняванията и надебеляванията на въглищните пластове. X. Попйорданов и др., ПИ, 21.
ИЗТЪНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтънявам2 и от изтънявам се. Изтъняването на дъгите в средната част [на бъчвата] се извършва на щрайхмус. В. Цветков и др., МТД, 101.