ИЗТЪПА̀НВАМ, -аш, несв.; изтъпàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Неодобр. Изтъпанчвам. – То и така да рече човек, и инак – каза жена му, – не си е много хубаво да те изтъпанят пред толкова хора. Но... Ще се забрави. Кр. Григоров, ТГ, 127. – Бедняци ще ни управляват! Той няма един забит кол, изтъпанили го министър. Ст. Л. Костов, Г, 30. изтъпанвам се, изтъпаня се страд.
ИЗТЪПА̀НВАМ СЕ несв.; изтъпàня се св., непрех. Разг. Неодобр. Изтъпанчвам се. След като затворническата управа ни предаде на конвоиращите полицаи, командирът на охраната се изтъпани пред нас и започна да ни държи слово. К. Митев, ПБ, 396. Изтъпани се някой път насред село, па като зине... Ни ти срам, ни ти очи... Пред цяло село говори... И то като по книга... Кр. Григоров, Н, 46–47. Трайко направи крачка напред, изтъпани се и смело изгледа съдиите. Д. Спространов, ОП, 381. Излизам аз пред черната дъска. Изтъпанил съм се пред изпитната комисия – горд, сериозен. П. Велков, СДН, 414.