ИЗТЪПЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтъпявам1 и от изтъпявам се; притъпяване. Текстът е трудно видим и се състои от три реда. Най-дълбоко врязан е първият, а най-слабо врязан е третият ред, което също може да се обясни с твърдостта на камъка и изтъпяването на острието. НСЕ, 2017, т. 13 [еа].
ИЗТЪПЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изтъпявам2. Зачуди се докъде може да стигне мъжкото изтъпяване по време на медения месец.