ИЗТЪРБУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изтърбу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разпарям, разкъсвам корема, търбуха на животно, при което изпадат вътрешностите; изкормвам. Една зима тъдява се появи единак вълк. Изпояде овцете, изтърбуши и два вола. А. Каралийчев, СР, 106. – Ние се смаяхме какво да го правим, да се разпаря, да го изтърбушим и да го отървем – не бива, ще умре, взе да подбелва очи. Ц. Гинчев, ГК, 79. Борис искаше да му каже, че така не бива, но Гатьо продължаваше да го стиска и да натиска с коленете си корема му, сякаш искаше да го изтърбуши. К. Калчев, СТ, 272. // Изваждам, измъквам от корема вътрешностите на животно. С два бързи удара той изтърбушва вътрешностите на животното и го разсича на две. Н. Хайтов, ПП, 28–29.
2. Изваждам вътрешната част, пълнежа на нещо, обикн. дюшек и под.; издънвам. Постланите по циментовия под сламеници, върху които преди малко спяхме, бяха подложени на най-прецизна проверка. Изтърбушиха ги до един. Килията побеля от слама. Д. Жотев, ПМИ, 66. – Кажи ми, кой те уволни? Ония ли, дето изтърбушиха сламеника вкъщи? Кр. Григоров, Р, 277. Една прекрасна свежа сутрин в таванската стаичка нахлуват полицаи. Те правят обиск, изтърбушват бедното писателско легло, задигат книги и ръкописи. Челкаш, ОП, 41.
3. Пробивам, разкъртвам нещо, като правя дупка в него; издънвам, продънвам. Дето зърнем светлина, тичахме да видим не играе ли имане. Разровихме старите градища, могилите изтърбушихме. А. Каралийчев, НЗ, 181. Оборът не бе правен за толкова добитък, но двамата коневъди, Васил Дойчинов и дядо Давидко, изтърбушиха едната стена, продължиха другите две и макар и не твърде удобно – побраха всички коне. Кр. Григоров, И, 68. Наближиха един кът, където потокът бе изтърбушил брега и издълбал широк вир. Т. Харманджиев, КВ, 367. Второто гюлле профуча над къщите, а третото се удари в Гиневата маслобойна и я изтърбуши. Г. Караиванов, П, 57. Капитанът забелязал, че по този начин корабът е заобиколил подводен риф, неозначен на картата, който би изтърбушил кораба неминуемо и непоправимо. М. Иванов, Д, 62. изтърбушвам се, изтърбуша се страд.
ИЗТЪРБУ̀ШВАМ СЕ несв.; изтърбу̀ша се св., непрех. Издънвам се, продънвам се. – Бутай, синко! – рече дядо Стоил и закачи синджирите. Тръгна към синора на долния край. – Ще набера лозини. Нов кош трябва. Старият се изтърбуши. А. Каралийчев, В, 24–25.