ИЗТЪРВА̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от изтървавам и от изтървавам се; изпускане. Самуил тръгна по пряката, ала опасна пътека към Орловите скали – опасна не толкова заради страх от подхлъзване или изтърваване, колкото поради замайване и ужас. А. Дончев, СВС, 178. Действително, старшият на потерята беше дал заявление против Иванча, на чието попречване приписваше изтърваването убийцата из Бучинския хан. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 211.