ИЗТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; изтъ̀ргам, -аш и изтъ̀ргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтъ̀ргнат, св., прех. Οстар. и диал. Изтръгвам, изваждам, изскубвам. – Ищеш ли прочее да идем да ги [нивите] оплевим? – Не, да не би като плевите плевелите, изтъргнете с тях и пшеницата. КТЕМ, 257. – Брате Йовчо, ние Станка изтървахме, но аз искам сега да я изтъргнем пак от душмански ръце. Ставаш ли ми другар? Ил. Блъсков, ИС, 31. изтъргвам се, изтъргам се и изтъргна се страд. За да ся не опиват хората, та да правят лошавини с пиянството си, да ся изтъргнат всичките лозя. Д. Войников, КБИ, 55.
ИЗТЪ̀РГВАМ СЕ несв.; изтъ̀ргам се и изтъ̀ргна се св., непрех. Остар. и диал. Изтръгвам се, изскубвам се. Този страшен вик грозно премина през сърцето на Васильовата булка. Тя трепна изведнъж, трепна и ся изтъргна от ръцете на татаркините. Ил. Блъсков, ИС, 87. Кон негов [на Фока] изтъргна се из ръката му и побегна назад във войската му. Хр. Павлович, Ц, 33.