ИЗТЪ̀РГНУВАМ, -аш, несв.; изтъ̀ргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтъ̀ргнат, св., прех. Остар. и диал. Изтръгвам; изтъргвам. Солдати притичат и изтъргнуват го из злодейски ръце в то само время, кога щяли [варварите] да го върлят в море. С. Радулов, ГМП (превод), 205. Той взима стълба, возправя я воз горящая стена, возкачва ся до оного отрока и изтъргнува из пламника. С. Радулов, ГМП (превод), 136. изтъргнувам се, изтъргна се страд.
ИЗТЪ̀РГНУВАМ СЕ несв.; изтъ̀ргна се св., непрех. Остар. и диал. Изтръгвам се; изтъргвам се. У нея неволно ся изтъргнуват викове ужасни, отчаяни. С. Радулов, ГМП (превод), 7.