ИЗТЪРГУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтъргувам и от изтъргувам се. Сега, когато затварянето на реакторите [на АЕЦ „Козлодуй“] е предизвестено, на път да бъде проигран е и шансът за далновидното им изтъргуване. Кап., 2002, бр. 49 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)