ИЗТЪРКА̀ЛВАМ, -аш, несв.; изтъркàлям, -яш, несв. и св., прех. Изтърколявам. Но какви хора има, дявол да ги вземе – вместо да се уплаши и с благодарност да си направи застраховка, той те гони! Веднаж дори един ме изтъркаля по стълбището чак от шестия етаж. Тонич, ПВН, 26. – По-добре е вестници да продавам, отколкото да гълтам праха на Беслеменов – измърмори инженерът и се упъти към дървения навес, където няколко работници се мъчеха да изтъркалят току-що завършена цистерна. Д. Кисьов, Щ, 8. – Пригответе се за път, другари. Закачете плуговете. Момчетата припнаха, измъкнаха ги от бараката и тичешком ги изтъркаляха до машините. А. Гуляшки, МТС, 217. Той изтъркаля безжизнения шофьор до една яма. Д. Кисьов, Щ, 280. Когато главата заприлича на едно голямо снежно кълбо, което децата изтъркалят зимъска по снега, хаджи Ахил остави сапуня. Ив. Вазов, Съч. VI, 168. изтъркалвам се, изтъркалям се страд.
ИЗТЪРКА̀ЛВАМ СЕ несв.; изтъркàлям се несв. и св., непрех. Изтърколявам се. Почувствува умора, затвори очи да заспи, но ненадейният смях на двамата кехаи го разсъни и той се изтъркаля в краката им. К. Петканов, ЗлЗ, 259–260. Така ли са чакали да се съмне, да се развидели, та белият ден да донесе очакваното писмо? И така ли бавно се е изтъркаляла една дълга, черна нощ? А. Каменова, ХГ, 236. Бързо и неусетно се изтъркалват дните на коледната неделя. Т. Влайков, Пр I, 246. – Ще ти кажа само туй, че ще ми изневери детето – каза нажален дядо Добри и сълзите взеха да се изтъркалят по набръчканите му страни надолу и да капят по земята. Ц. Гинчев, ГК, 55. Ето изтъркаляше се и тази година. Г. Караславов, Избр. съч. I, 331.