ИЗТЪРКА̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтъркалвам и от изтъркалвам се; изтърколяване. Днес в авиацията се използуват някои способи за намаляване засилването при излитане и изтъркалването при кацане на самолета. Р. Радулов, ИГ, 97. При кацането спирачните парашути помагат да се намали дължината на изтъркалването. НТМ, 1967, кн. 226, 25.