ИЗТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изтъ̀ркам, -аш, св., прех. Изтривам. Конярът се ядосва, че конят бяга с провлачен повод на юлара. Но щом го хване в обора, ласкаво го потупва, изтърква го със стиска слама и дълго му се любува. И. Петров, НЛ, 206. Къньо нищо не пишеше. Той гледаше как началникът се разхожда из стаята и от време на време си тананика нещо, как изтърква с лакът прашинките по брича си и нищо не разбираше. Кл. Цачев, ГЗ, 130. Подир малко Грозьо си изми ръцете, като ги изтърка с пясък – ситен, чист и хубав морски пясък – и пое с бързи стъпки пътя за към село. А. Страшимиров, ЕД, 106. Когато Елена миеше съдовете, той ѝ поливаше, па някои съдове и сам зе да изтърка и измие. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6–7, 389. изтърквам се, изтъркам се страд., възвр. и взаим. В начина, по който бе сложена масата, в чистотата на стаята, както и на цялата къща, личеше чевръста и грижлива женска ръка. Дъските имаха розов оттенък, понеже всяка седмица се изтъркваха със счупени керемиди. Д. Димов, Т, 10–11. Свалени са от полиците и ще се измият и изтъркат всички паници. Т. Влайков, Пр I, 229. А вкъщи тетка пита: – Изтъркахте ли се добре? Сапунисахте ли се по три пъти? В. Бончева, АП, 58. А пред читалището като в църква / си сваля всеки овчия калпак, / старателно на прага се изтърква. Бл. Димитрова, Л, 70.
ИЗТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; изтъ̀ркам се св., непрех. Изтривам се, износвам се, изхабявам се. Когато дрехите му се изтъркат и овехтеят, снабдява се по някакъв необясним начин с повече пари и се облича в нов костюм. Св. Минков, ДА, 92. – Съвсем ново е – повтаря тетка. – Венко ми го подари след сватбата. – Ама какъв плат! Сега няма такива. За една година се изтъркват. Това скъсване няма. В. Бончева, АП, 109. „Моят бръснач... изтърка се, па и нема къде да го точа.“ Й. Радичков, СР, 36.
◊ Изтърквам / изтъркам прага на някого или нещо. Разг. Непрекъснато ходя някъде с цел да измоля или постигна нещо. – А, знаеш ли, че ковачът на Богданово взе за чирак бате Йоско? На панаира бате Йоско се обзаложил с него, че ще огъне с ръце негова подкова, и спечелил баса. Оттогава ковачът ни изтърка прага, всяка седмица идва да се моли на тате, докато тате накрая кандиса. То май и на Йоско му харесва, де. Г. Гачев, О [еа]. Изтърквам / изтъркам си петите (подметките, токовете). Разг. Мъча се да уредя нещо, полагам големи усилия за постигането на нещо, свързано с много ходене, тичане насам-натам.