ИЗТЪРКУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изтърку̀ля, -иш, мин. св. -их и (диал.) изтърку̀лна -еш, мин. св. -ах, св., прех. Изтърколявам. Стъпи върху една диня и със замах я изтъркули назад. В. Петров, РСС [еа].
ИЗТЪРКУ̀ЛВАМ СЕ несв.; изтърку̀ля се и (диал.) изтърку̀лна се св., непрех. Изтърколявам се. Дядо Трифон, като си орал един ден на могилата, плугът му отведнъж ударил в нещо твърдо. Добичетата спрели и се стъписали. Стъписал се и той. Гърне с жълтици се изтъркулнало пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 35. Минават месеците, изтъркулват се годините, а Катя си расте в мъка и немотия и все се озърта. Н. Каралиева, Н, 130. – Само две години! А какво са две години? Няма да разбереш как ще се изтъркулнат като две седмици. Г. Караславов, ОХ, 264. Детето се изтъркулва по стълпалата.