ИЗТЪРПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтърпя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтърпя̀л -а, -о, мн. изтърпѐли, прич. мин. страд. изтърпя̀н, -а, -о, мн. изтърпѐни, св., прех. 1. Търпя, понасям докрай; изтрайвам. Въпреки всички увещания упорито държеше на своето – ще изтърпят глада още няколко дни, докато войската и потерите се оттеглят от Балкана. Ем. Станев, ИК III и IV, 529. Видях ги [селяни] да ги мъчат, видях ги да ги водят на смърт, и всякога ме учудваха с мъжеството и резигнацията, с които изтърпяваха всичко. К. Величков, ПССъч. I, 24. „Пак ще ме бият“ – помисли си Матьо и цял настръхна. – „Но както съм изтърпявал досега, ще трябва да изтърпя и този път.“ Д. Ангелов, ЖС, 60–61. – Колко бързо изминаха двете години! – За мене те бяха най-дългите години. Едва ги изтърпях!... К. Петканов, ДЧ, 168. Беше готов още утре да напусне дома си и работата, да изтърпи лишения и наказания. Л. Станев, ПХ, 108.
2. Обикн. в съчет. с наказание. Излежавам присъда в затвор. Не бях виждал бати от началото на есента, когато мама и аз ходихме на свиждане с него в Сливен – той изтърпява наказанието си в тамошния окръжен затвор. Д. Бозаков, ДС, 10. Непълнолетните, осъдени за тежки престъпления и не за първи път, ще се държат отделно от осъдените за леки престъпления, а следствените – отделно от осъдените. Досега тези категории осъдени изтърпяваха наказанието си на едно място. НК, 1958, бр. 6, 3. изтърпявам се, изтърпя се страд. Навехнатата му нога не го измъчваше толкова – той само избягваше да я движи, но цялата му уста гореше за тютюнев дим. И това трябваше да се изтърпи. Д. Талев, И, 116. При това хубаво есенно слънце дори и на мен не се искаше много да влезна и да се затворя отново в училищната стая. Но нямаше какво... Трябваше да се изтърпи още един час – последният час. Д. Калфов, С, 3.
◊ Изтърпявам / изтърпя като Настрадинходжовото магаре. Диал. Шег. Умирам. – Ще търпим, ще търпим – обади се пак дядо Добри, – докато изтърпим като Настрадинходжовото магаре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 266.