ИЗТЪРСА̀К, -ът, -а, мн. -ци, м. Разг. 1. Най-малкото, последно родено дете на многодетно семейство. Най-малкият, още момче, помагаше на биволаря. Много кахъри набра Стано с това дете, нефелно беше, припадничаво. Изтърсак, мислеше с досада за него старият войнук, срамуваше се, че от кръвта му се е пръкнала такава една никаква издънка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 78. – Аз, Нане, съм изтърсак, знайш. Другите седем бяха все момичета. И все заради мене се раждали. Ха, втори да съм поред, ха трети, че чак осми номер. И. Петров, НЛ, 121. Най-после и изтърсакът се запази – той бе пак момче. И останаха си с тие три дяца. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Миндилевци и Бибите аз ги обичам колкото ланския сняг, санким не ги знаем какви са изедници. И ако видя Линко с техните изтърсаци, ушите ще му скъсам. Ем. Манов, ДСР, 227.
2. Само мн. Разш. Пренебр. Синовете, потомството на някого. Изтърсаците на вехтите еленски чорбаджии са занемарили нивите, ливадите и къщите си дори. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1838, 4.
3. Диал. Стесн. Последната неделя на Великите пости; Страстна неделя (Ст. Младенов, БТР).