ИЗТЪРСÒК, мн. -òци, м. Диал. 1. Изтърсак. Докато играят туй хоро, две моми, от които едната трябва да бъде първа на майка си, а другата последна – изтърсок, замесват квас. Д. Маринов, Избр. пр II, 388.
2. Последната част или последното останало количество от нещо; свършек. Таа оканица вино е изтрсоко на виното, нема веке. Т. Панчев, РБЯд, 147.