ИЗТЪ̀РСЯМ, -яш, несв. (диал.); изтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтърсвам. – Защо ни държа цял час на пътя, керата? – избъбра едноокото заптие, като си изтърсяше силно ямурлука. Ив. Вазов, Съч. XXII, 184. изтърсям се, изтърся се страд. и възвр.
ИЗТЪ̀РСЯМ СЕ несв. (диал.); изтъ̀рся се св., непрех. Изтърсвам се.