ИЗТЪ̀РТЯМ, -аш, несв.; изтъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Натъртвам, удрям при падане. Тя не се пие като вода от чешма. Ще сръбваш по малко, инак с две ракиени чашки можеш да изтъртиш дирник на пода. Кр. Григоров, ТГ, 16.
2. Повалям, събарям много на брой или всички; изтръшквам. Изтърти ги всичките на земята. Ст. Младенов, БТР I, 954. изтъртям се, изтъртя се страд.и възвр.