ИЗТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изтърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Разг. Изтичвам изведнъж много бързо. Понякога през дворовете изтърчаваха деца и се катереха по овошките. Г. Караславов, Тат., 39. Мирно изтърча на двора, а и другите настанаха от софрата и тръгнаха по него. М. Георгиев, Избр. разк., 235. Панайотка изтърчаваше, посрещаше го и го завеждаше под смокината. Д. Немиров, Б, 146. Рилко изтърча напред, за да проправя път сред навалицата. А. Христофоров, А, 239.
ИЗТЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; изтърчà се св., непрех. Диал. Изтърчавам, изтичвам изведнъж. Се изтърча [Маца Галенова] досред дворот, / .. / па си грабна два камена, / па ги фърли среде Вардар, / ми уплаши до два кона. Нар. пес., СбНУ XXIX, 44.