ИЗТЪРШУ̀ВАМ, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Тършувам навсякъде всичко или нещо изцяло; претършувам, претърсвам. изтършувам се страд.

– От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.


Източник: Речник на българския език (онлайн)