ИЗТЪТРУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изтътру̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изкарвам навън с тътрене, тътрузене някого или нещо; извличам, изтътрям. Евгени бавно се надигна от леглото и отпусна крака... Изтътрузиха го навън, но вместо към зимника, го поведоха към външната коридорна врата. Д. Ангелов, ЖС, 522. Понякога някоя овца се заинатяваше и не искаше да излезе. Петър, овчарят, се сърдеше, а още повече се сърдеше Давидко: ще изтътрузи овцата, ще я хване за вимето и ще я дръпне силно към ведрото. Й. Йовков, АМГ, 122–123. Той пое кофата с млякото от ръцете ѝ, изля го в гюмчето, което после изтътрузи вънка и го натовари в каручката. Ст. Даскалов, СЛ, 214. Разпрегнат, изтътрузят от колата чувал или кош слама, тръснат я пред воловете или биволите си. Ил. Блъсков, СК, 59. изтътрузвам се, изтътрузя се страд.
ИЗТЪТРУ̀ЗВАМ СЕ несв.; изтътру̀зя се св., непрех. Разг. 1. С тътрене, влачене се придвижвам до определено място; примъквам се, изтътрям се. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228.
2. С тътрене се придвижвам, изминавам някакво разстояние; изтътрям се.
– Друга (диал.) форма: изтътрàзвам.