ИЗТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; изтѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтѐгнат, св., прех. 1. Опъвам по цялата му дължина тяло или част от тяло (обикн. шия или крак); протягам. Той изтягаше краката си върху дивана, пушеше както обикновено и не снемаше очи от облените от залеза води на Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 466. Чичо Върбан гледаше телицата като дете. Като я решеше, тя потреперваше от време на време с кожата си; а често и спираше да яде, изтягаше шия и дигаше опашка. Ил. Волен, БХ, 27-29. Едно едро теле беше, с червеникав косъм. Помърда, пошавна и изтегна меките си копитца. Кр. Григоров, Н, 22. Той рита го, дърпа, а в мъки безплодни / изтяга животното шия. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 48.
2. Издърпвам или опъвам нещо; разтеглям, обтягам. Електричеството сякаш скова ръцете на доктор Вьолер. Някакви невидими куки изтягаха мускулите на ръцете му и той цял се тресеше. К. Манолов, ВХ, 108. – Какво, че не са му големи [ботушите] на момчето! – Не са, не са. Ако ги изтегне добре ще му стигнат до пъпа. Това остроумие се хареса на учениците и те избухнаха в смях. Ил. Волен, БХ, 155.
3. Прен. Диал. Шибам, удрям, бия. Изтегнах го няколко пъти с камшика. Ст. Младенов, БТР I, 948. изтягам се, изтегна се страд.
ИЗТЯ̀ГАМ СЕ несв.; изтѐгна се св., непрех. 1. Заемам легнало или полулегнало положение; излягам се, полягам, обтягам се. След вечеря лягат да спят. Той [Стоян] не ляга до нея, а се изтяга на земята, без да се събува. К. Петканов, X, 50. Тя [Мария] постла одеялото и се изтегна върху него, като постави дланите си под тила. Д. Димов, Т, 49. В купето бяха останали само четирима. Изтегна се по-удобно и започна да дреме. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. След обед Пинтата свикна да си поспива. Обикновено той се изтягаше на тясна рогозка в сянката на върбичките. Г. Караславов, ОХ II, 87. На една хубава полянка, с кичести наоколо дървета, аз ся изтегнах на тревата да си почина и да си почета. Π. Ρ. Славейков, БП I, XXIII.
2. Обикн. несв. Лежа, излежавам се, без да върша някаква работа. При хубаво време, след късната следобедна молитва в джамията, тук се отбиваха най-тежките преспански агалари – бейове, пушеха чибуци и наргилета и се изтягаха на широкия одър често пъти до здрач. Д. Талев, ПК, 124. Къпехме се и ловяхме риба из рекичките или с часове се изтягахме под сенките на трите вятърни мелници откъм Кешан. Д. Калфов, Избр. разк., 237. Тълпи от хамали с дебели, преметнати през рамо въжета мързеливо се изтягаха на слънце. Гр. Угаров, ПСЗ, 51. – Стоиш по нивята, изтягаш се, а кой събира снопите, кой се грижи за тях – никой не знае. Д. Немиров, Б, 9.7. Изтегнал съм се като бебер. Погов. Изтегнал съм се като стар пес на паздер. Погов. // Разш. Бездействам. Цял ден се изтягат по кафенетата.
3. Изпъвам тялото си, като разкършвам крайници; протягам се. Стана от леглото, изтегна се един-два пъти и взе да се облича.
◊ Изтягам / изтегна нозете. Обикн. св. Диал. Пренебр. Умирам.