ИЗУ̀ВАМ, -аш, несв.; изу̀я, изу̀еш, мин. св. изу̀х, прич. мин. страд. изу̀т, св., прех. Свалям, смъквам от себе си надолу, от краката дрехи, обувки, чорапи и под.; събувам. Противоп. обувам. Купи Хаджи Дончо дрехите и излязоха. По същия начин му взе и обувки. Натовари го след това с покупките, посочи му хана и рече: – Върви сега в стаята, изуй всичко това и си облечи новото. Чудомир, Избр. пр, 180. Гледам Друмчо в нетрезвено положение... Клати се. Децата му се смеят, той си изува гащите и гол си тръгва за къщи. Ст, 1965, бр. 1005, 2. Тя го посрещаше весело вкъщи, изуваше ботушите му и неговите пиянски бръщолевения я забавляваха. Елин Пелин, Съч. III, 138. По краката му имаше пръст. Бяха го взели [полицаите] направо от нивата. След цървулите изу и чорапите. Д. Жотев, ПМИ, 10. изувам се, изуя се страд. и възвр. Той хвърли горната си дреха, седна, изу се. Ив. Вазов, Съч. XXV, 228. Когато се върна, жена му вече дълбоко спеше. Той се изу и тъкмо понечи да си легне, някой потропа на вратата. М. Кремен, СС, 32.
ИЗУ̀ВАМ СЕ несв.; изу̀я се св., непрех. За обувки, чорапи и под. – смъквам се, измъквам се от краката; събувам се. Тя е тясна крива уличка. Не е павирана. Почти винаги е кална и когато мине пощенският раздавач, той дълго ругае, защото обущата му се изуват в глинестата кал. М. Грубешлиева, ПП, 32. Ботуши на краката му. / Аз си ботуши потеглих, / ботуши не са изуват. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194.
◊ До изуй гащи, докарвам. Диал. До пълна сиромашия, до немотия (докарвам). Изуй се и влез. Диал. Употребява се, когато някой отива след женитбата си в богат напълно подреден и обзаведен дом, когато получи всичко наготово. Отивам / отида на изуй гащи. Диал. За някаква работа, положение – вървя на зле, наопаки. Както казва един колега, опре ли една държава до услугите на Международния валутен фонд, работата отива на изуй гащи. Д, 2012, бр. 95 [еа].