ИЗУЛА̀ВЯНЕ1, мн, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изулавям1 и от изулавям се; излавяне.

ИЗУЛА̀ВЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изулавям2 и от изулавям се; изумяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)