ИЗУМЀНО. Нареч. от изумен; смаяно, слисано. Антон извади кутията с цигарите и невъзмутимо запуши. Полицейският го изгледа изумено, намръщи се, но не каза нищо. Ем. Станев, ВТВ, 38. – Арестуваха Масларски, младия... Ставам от пейката и казвам изумено: – Не думай! К. Калчев, ДВГ, 53. – Ако с пръст само бутнеш девойката, няма да ти простя живота – издума той [Игрил] бързо и сприхаво на български... Момчил изумено го изгледа. Ст. Загорчинов, ДП, 401.