ИЗУМЍРАМ, -аш, несв.; изумрà, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изумря̀л, -а, -о, мн. изумрѐли, св., непрех. Диал. Измирам. Се прикажуйе, оти фамилии се затривале, сите изумирале и кукята остануела пуста. Нар. прик., СбНУ IX, 130. Овцете ми изумреле, / овчаре ми избегали, / бачило ми запустиха. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 339.


Източник: Речник на българския език (онлайн)