ИЗУМЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква изумление, смайване с качествата си; удивителен, смайващ. Пирамидата е велико нещо. Велико по своите гигантски размери. Човек стои в подножието на тази изумителна грамада от каменни блокове и се чуди. С. Северняк, ОНК, 250. Пътниците спокойно се наслаждават на изумителните гледки, които всеки завой им открива и очите им жадно гълтат. К. Кюлявков, СПП, 13. Имаше малка старинна камбанка. Звукът бе чист и нежен като малка песен, която се лееше с изумителна мелодичност. Б. Йосифова, БЧМ, 15. Поемата е написана с изумително майсторство и поетично чувство. Ал. Гетман, ВС, 28.