ИЗУМРУ̀ДЕНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има зелен цвят като изумруд; изумруднозелен. Ванко знаеше, че ако той прояви само един миг слабост, тя ще падне като откос върху леглото от изумруденозелена трева. М. Грубешлиева, ПИУ, 138. В полите на изумруденозелените скатове на Лозенската планина се е ширнало китното село Лозен. ВН, 1961, бр. 3010, 2. Изумруденозелени ливади.