ИЗУМРУ̀ДНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Изумруденозелен. Изтокът бавно променяше своите багри, докато из морето изплува грамадният диск на слънцето и хвърли бакърените си стрели над изумруднозеления Онглос. Д. Линков, ЗБ, 8. Пътували ли сте с влака денем, в средата на месец май, през широката Тракийска равнина? Когато нивите и ливадите са буйно изкласили и изумруднозелени, небето – високо и лазурносиньо? Ив. Карановски, Разк. I, 127. Виждат се изумруднозелени персийски килими, ковьори, на които са изобразени пустинни кервани. П. Вежинов, ДМ, 10–11.