ИЗУ̀РВАМ, -аш, несв.; изу̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изу̀рнат, св., прех. Диал. Урвам, събарям много на брой неща или всичко; изсъбарям, изсъборвам. изурвам се, изурна се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
