ИЗУ̀СТ нареч. Остар. Наизуст. От всичките девойки, що седяха на един стол, ни една не можа да отговори тълковито със свои думи, ами едни мълчеха, а други, по-първи, захващаха изуст да бъбрат като папагали, що е писано в книгата. Н. Бончев, Съч. I, 68. Тая свещена книга не оставям я никога от при себе си, ако и да зная синката изуст. Р. Блъсков, ТПД (превод), 67. Най-после момчето отмести книгата с ръка и рече: – Учителю, днешният урок е много хубав, и аз мисля, че съм го изучил добре изуст. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 63. Ученикът е длъжен да изучава изуст много народни песни и пословици. Д. Войников, РС, 25.