ИЗУ̀СТНО. Остар. Нареч. от изустен; устно. Няма ни един народ, който да не е опазил изустно или писмено някакви си възпоминания за прежния си живот. Й. Груев, КВИ (превод), I. Разницата [при разговор и писмено] между първото и второто предаване на мислите состои само в това, че там произносим звуците и думите изустно, с глас, а тук изображаваме същите звуци и думи на хартия. С. Радулов, НГ, 5. Най-подир, ако не знае и да предаде на своята реч (изустно или в книга) потребната изразителност с приличните изменения на гласа, той няма да разположи в своя полза слушателите. Т. Шишков, ТС (превод), 159.