ИЗУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Заучавам нещо наизуст; наизустявам. изустявам се, изустя се страд. „Омир е по-лесен от днешните гръцки журналисти, затова стиховете му ся лесно изустяват.“ Ч, 1871, бр. 13, 385.
